Автор: Мила Гешакова, 24chasa.bgПаричната независимост е мит – икономиката се гради

Автор: Мила Гешакова, 24chasa.bg

„ Паричната самостоятелност е мит – стопанската система се гради на взаимна взаимозависимост. “ Това съобщи проф. Пенчо Пенчев от УНСС в изявление за „ 24 часа “, разяснявайки страховете към въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година „ Недоверието към властта е изцяло рационално – то идва от историческия ни опит и многократните хищнически промени, “ акцентира той. Според професора „ българският лев е алегорично скъп, само че действително в никакъв случай не е бил независима валута. “ Пенчев напомня, че още преди Освобождението българите са употребявали турски, съветски, френски, индийски и даже китайски монети. „ Истинският суверенитет идва от честността, трудолюбието и инициативността, не от метала в монетата, “ добави той. 

- Толкова ли е ужасно еврото и основателни ли са страховете на българите от въвеждането му от 1 януари 2026 година, проф. Пенчев?

- Дали са основателни, или не, е малко мъчно да се каже. Дългата история, която имаме на Балканите, обвързвана с операции, посредством които властта лишава благосъстояние, и която носим като генетичен товар на гърба си без даже да я познаваме, евентуално ни дава някакво съображение.

Страхът на хората е понятен и изцяло разумен поради недоверието, което изпитваме към властта. От друга страна, магическата действителност, която доста постоянно обитаваме, също въздейства.

- Не е ли прекомерно подозрителен българинът, откакто към този момент над 20 години в страната работи валутен ръб - левът първо беше “вързан ” за немската марка, а след това за еврото? Част от коментаторите се аргументират със скъпотията в Хърватия. Друга - с Чехия, Полша, Дания, Швеция, които се въздържат от въвеждането му. Ние за какво се дърпаме?

- Има задоволително обстоятелства и в едната, и в другата посока. Но тези обстоятелства постоянно са по този начин подбирани, че да обслужват избрана теза. А това е част от острата политизация и слагане на еврото в актуалния геополитически конфликт на Балканите. От това идва и подклаждането на страховете. Губи се смисленият, спокойният, рационалният диалог.

- Какво значи лозунгът “Да запазим независимостта на българския лев! ”, откакто самостоятелен е бил само в интервала 1990-1997 година, както самичък казвате?

- Аз персонално не разбирам понятието “парична самостоятелност ” в стопанската система в който и да е негов смисъл - стопански, исторически, социологически и така нататък От момента, когато сме слезли от дърветата, еволюцията се крепи на задълбочаващата се взаимна взаимозависимост, в която разчитаме, че един ще оре, различен ще чете, трети ще се бие, четвърти - еди-какво си, пети, шести, седми ще ни създава бирата, часовниците и компютрите. Това намира отражение в парите и няма по какъв начин паричната система да бъде самостоятелна, изолирана и самодостатъчна.

А доколкото в българския лев се влага някакъв суверенитет, той е по-скоро на алегорично и на прочувствено равнище. Добре е да се регистрират националните усеща. Затова в Латинския монетен съюз, основан през 1865 година, има френски франк, италианска лира, швейцарски франк със съответните национални знаци. Но е добре да се знае, че златното и сребърното наличие на монетите на страните членки е било едно и също, въпреки и с разнообразни национални претекстове.

- Ваши сътрудници, а и вие споделяте пред медии, че до момента в който сме били под властта на Османската империя, сме употребявали всевъзможни типове валути: турски лири, европейски монети, съветски рубли, американски долари, индийски рупии...

- И китайски сребърни монети! Включително на всички европейски страни, прилежащи или не на Османската империя, само че и на много далечни, както споменахте. Намират се в хранилищата на днешните български музеи. Толкова разнообразна е била паричната система, че малко преди Освобождението в оборот са били някои дотам изтрити от приложимост монети, че не може да се разбере какви са по генезис. Но са се употребили, тъй като в тях имало някакво сребро или злато, което се е отчитало от сарафите.

Има и друго, което би трябвало да си кажем - в предишното смисъла на парите във всекидневния живот на елементарния българин е било по-малко.

- В предходно изявление ми разказахте, че златото и среброто са били по-предпочитани за разплащане от банкнотите. Защо?

- Да, изключително златото. Всеки го е предпочитал дълго преди и след Освобождението. А който е успявал да се достави по някакъв метод със златни монети - турски, френски франкове или други, е предпочитал да си ги скрие и резервира за себе си, а във всекидневния живот е употребявал сребърни или медни дребни монети.

- Създаването на Българската национална банка и българския лев внася ли някакъв ред във всичко това?

- Българска народна банка е малко по-стара от българската страна - основана е през януари 1879, а първото българско държавно управление - по-късно. Когато се ражда Българска народна банка, още не е призната Търновската конституция! Важно е да се знае, че в началото Българска народна банка е била комерсиална банка, т.е. няма монетен двор, нито права да сече монети или да печата банкноти. Това става по-късно, когато тя се трансформира в централна банка.

В първите години от основаването ѝ концепцията е била да улесни комерсиалния заем, тъй като по българските земи не е имало кредитни институции. Трябвало е да приема депозити и да изплаща лихви по тях, както вършат в този момент естествените търговски банки. Но тогава парите са били с толкоз дребна значителност, че Българска народна банка не е приемала депозити, тъй като не е имало на кого да се дадат тези пари като заем. И от този заем да се получи някаква облага, през която да се изплати лихвата на хората с депозитите.

- Как се ражда българският лев?

- Ражда се със закон, импортиран на 21 май 1880 година за първо четене във Второто нормално национално заседание от министър-председателя Петко Каравелов. Изключително известна персона, брат на Любен Каравелов, татко на Лора Каравелова, един от същински честните български държавници, за който може с увереност да се твърди, че не е подкупен, въпреки да да има и своите политически неточности.

Законопроектът е признат и след по-малко от седмица минава второто четене. В комисията за основаване на българския лев влизат 7 души, а ръководителят ѝ е Григор Начович. Член на тази комисия е и Йосиф Ковачев, прочут преподавател и възпитател. Днес в София има учебно заведение на негово име, за построяването на което е дарил земя.

Без доста полемики комисията приготвя законопроекта, който е признат на второ четене също без кавги, без драми, без това, което през днешния ден свързваме с лв.. А на 4 юни “Държавен вестник ” разгласява признатия законопроект за рязане на монети и това може би би трябвало да се одобри за рождения ден на българския лев.

- Сам казвате, че тогава българите нямат сантимент към новата си валута и по какъв начин с години не били разбрали, че са изсечени български монети. Каква е повода?

- Ами първо, огромната част от българите тогава излизат доста рядко на пазара - т.е. пари не им трябват. И второ, огромна част от тези хора са били необразовани. Нито са се интересували, нито са имали достъп до страната, нито са разбрали, че се е случило нещо такова. И най-сетне - това, че е признат закон за българския лев, не значи, че на идващия ден в България внезапно изчезват съществувалите до този миг монети и ги заместват левове.

Чак на идната 1881 година са сечени първите български стотинки. А в Източна Румелия, защото там не е станало Съединението, продължава да работи османската парична система с цялото многообразие, което описахме.

- Имало ли е златни български левове?

- Всъщност златни левове са сечени единствено два пъти - през 1894 и 1912 година, и прекомерно рядко се срещат в обращение, тъй като и българи, и чужденци отвън България избират да ги държат в себе си като колекционери, като запазване на цената.

- Какво става с българския лев по време на войните?

- На 10 октомври, няколко дни след експлоадирането на първата Балканска война, излиза едно министерско разпореждане, с което се не разрешава свободният продан на банкноти в златни или сребърни монети.

От 1912 година насам в обращение в България имаме банкноти. После има частични опити да се пуснат малко сребърни монети, само че в случай че преди войните, когато е било допустимо да отидеш в банката и свободно да обмениш наличните си левови банкноти в злато и в златни монети, по-късно в никакъв случай повече не се повтаря. А се твърди, че българският лев има съответното покритие. Истината е, че от време на време го е нямало. Но златото на практика изчезва от паричното обращение.

- В какво друго влагат притежанията си българите?

- В изискванията на войните първо стартира банкнотната инфлация. Причините са ясни. Държавата има потребност от средства, с цел да се разплати, тъй като войната е извънредно скъпа. Печатат се банкноти, а с увеличението на паричното обращение нарастват и цените. С увеличението на парите, напечатани от страната, те отиват у хората и те реагират със спонтанна рационалност. Виждайки, че по време на Първата международна война цените нарастват, някои спекуланти печелят. Но в случай че българските бойци и офицери в същото време се борят извънредно тежко на южния фронт в Добруджа, когато идват в отпуск в София, героите от войната са шокирани. “В София не можеш да схванеш, че е война. Непрекъснат ваучър, танци, музика, забава ”, описват те. Спекулантите, които са дребна част от българското общество, само че много постоянно политически обвързана, печелят лесни пари и забогатяват. Понеже няма какво да ги вършат, профукват ги по този начин, както елементарно са ги придобили. Никой измежду тези от тях, които по време на Първата международна война забогатяват от държавни доставки през корупция и експорт на български артикули, след привършване на войната не основава постоянна компания, която по някакъв метод да остави диря в икономическото развиване на България.

- А с идването на комунистическия режим?

- Непосредствено след 9 септември парите изчезват. Хората са наясно коя политическа мощ с каква най-обща идеология идва на власт и си крият парите. Макар че цените тогава се управляват, няма задоволително пари да обслужват даже естествения търговски оборот. След това са печатани много пари, има големи държавни разноски, има поредна инфлация. Но това се е случвало и по време на войните, и преди тях.

Когато войната свършва, след подписването на мирните контракти, през март 1947 година, е направена първата парична промяна и тя е с хищнически темперамент. Идеята е публично да се обменят старите банкноти с нови. Но банката задържа всички суми над 2000 лева, които хората занасят за продан. А месец след промяната арестуваните пари са обложени с тежък напредничав налог. На процедура банката лишава пари освен на богатите, само че и на доста елементарни селяни със спестявания.

Подобна промяна е направена и през 1952 година Тогава отново са обменяли парите, само че по подобен курс, че обмениш ли дребна сума, не губиш нищо, само че колкото по-голяма сума остарели банкноти обменяш с нови, толкоз повече губиш. Идеята още веднъж е да се понижат парите в обращение, да се овладее инфлацията, тъй като по време на комунизма не би трябвало да има инфлация. Но в последна сметка отново лишават парите не на богатите, а на отрудените инициативни селяни, тъй като огромна част от българското общество тогава е селско.

И по какъв начин това се отразява в бъдеще? Отговор дава Чудомир в дневника си: “Когато се чу, че следва промяна, всички хукнаха да си изхарчат парите по магазините ”. Предпочитат да си купят нещо, което не им би трябвало, само че да го имат най-малко, тъй като се опасяват, че ще им вземат парите. Та ето това е недоверието във властта, което е част от генетичния ни багаж във връзка с парите.

- От какво ще ни избави въвеждането на еврото и кое с изключение на прогнозата за по-високите цени, които плашат по-големи маси от популацията, би ощетило хората след 1 януари 2026 година?

- Точен, разумен, научно аргументиран отговор на този въпрос към момента не може да се даде. Както има проблеми, по този начин има и преимущества. Това не може да бъде оценено, тъй като е затлачено в остро политизиран диалог.

Според мен плюсовете на идната промяна са малко повече, само че сигурно упованието на икономическо знамение и бързо замогване вследствие на еврото, е нереалистично, както и противоположното - апокалипсис. Едната страна споделя: “Еврото ще ни донесе светлото бъдеще, което чакаме още от времето на комунизма, само че под нова форма. ” Другата страна вещае края на света или най-малко края на България през лв.. И двете изказвания подценяват обстоятелството, че икономическото ни бъдеще и благосъстояние зависи и от доста, доста други фактори - нашето усърдие, разпоредителност, почтеност. Ама някой да приказва за тези неща?

Проф. Пенчо Пенчев е роден в Казанлък през 1971 г. Работи от 2000 година в Университета за национално и международно стопанство (УНСС). Професор е по стопанска история, единственият в страната по тази компетентност. Сега е началник на катедра “Политическа спестовност ” в УНСС. Автор е на книгата “Стопанска България: 1879 - 2008 година ”, издадена предходната година, а наскоро излезе и друга негова книга - “Ако Адам Смит беше жив ”, с която отдава респект на огромния шотландски мъдрец, който е негов интелектуален воин.

Инфо: " 24 часа "